5 УРОКА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ НАУЧАТ ОТ ПРИРОДАТА
1. Първият урок, колкото и да е странно е от кълвача: „Урок с реалистичен фокус“
Кълвачът е много по-умен от нас. Да, удря главата си в дърво, но го прави много успешно. Той е реалистичен – не се опитва да счупи дървото на две с един удар, както много от нас искат да направят. Той се фокусира, не чука по дървото от всички страни. Фокусира се върху една и съща точка и бавно се придвижва към своя червей. Ние не се нуждаем от червей, а искаме веднага змей и искаме да го намерим не вътре в дървото, а просто върху нападалите листа по земята.
2. Вторият урок е от рибата: „Урок на течението“
Рибата винаги плува срещу течението и въпреки, че е противно на общото мнение, е правилно. Тя не прави това за да си усложнява живота, а за да пропусне повече вода покрай себе си. Така повече храна и кислород плуват покрай нея в потока от вода. По този начин животът й става няколко пъти по-богат. Ние, за разлика от рибата, винаги се опитваме да плуваме по течението и в резултат на това вместо 30 години опит от живота, ние преживяваме едногодишен житейски опит 30 пъти. Не искаме да напуснем зоната на комфорт и след това да се чудим защо в живота има толкова малко възможности. Искаме да спечелим лотарията на живота, без дори да си купим лотариен билет.
3. Третият урок е от малките лъвчета: „Намажи лицето си с кръв“.
Малките лъвчета знаят как да се научат. Те се учат от по-стари и по-опитни лъвове. И те не се учат от учебници и разговори, а от практиката. Те знаят със сигурност, че за да се научат да ловуват, трябва да си изцапат муцуната с кръв. Нас ни е страх да си изцапаме ръцете дори. Седим на бюрото и гледаме заек, който стои на дъската и ни учи как да ловуваме. Или се затваряме вкъщи и се учим сами, а когато дойде време да ловуваме, не че не знаем как да ловуваме, ние се страхуваме дори от миризмата на кръв.
4. Четвъртият урок (социален) – от кучето: „Първи завърти опашка“.
През 21-ви век няма значение какво правите, има значение какво мотивирате да правят другите хора. И един чудесен пример за това дава кучето. Кучето не си мисли – „Първо ме заведи у дома, нахрани ме и ме измий, и след това аз ще си въртя опашката“. По този начин, то не ви принуждава да му дадете нищо, то прави така, че вие да поискате да го направите. Кучето първо показва своите чувства и само след това получава в замяна това, което му е нужно. При това, то не ни задължава да му даваме нищо, а прави така, че ние само да поискаме да го направим.
5. Петият урок е от змията: „Не се оплаквай“.
Змията не си мисли: „Нямам ръце, крака, имам лошо зрение, роден съм в грешната страна, никой не ме обича, родителите ми не са се грижили за мен, откакто се излюпих“. Змията се справя с това, което има, и ние дори се страхуваме от това „животно-инвалид“. И ако не й харесва нещо, тя просто си сменя кожата и продължава да пълзи без да съжалява.
