bg
en ru

Морис Дрюон

Френският писател Морис Дрюон роден на 23 април 1918 година в Париж. Син на актьора Л. Кесел, който произлиза от град Оренбург и заедно със семейството си през 1908 г. се мести от Русия в Ница. Морис по – късно взел фамилното име на вторият си баща Р. Дрюон. Семейните корени на Морис Дрюон се разпростират до Лангедок, Фландрия, Бразилия и Русия. Детските години са му минали в Нормандия.

Морис Дрюон започва да се публикува на 18 годишна  възраст, излизайки с обозрения в литературните списания.

В периода от 1937 до 1939 години Морис Дрюон е студент във факултета по политически науки в Парижки Университет. След завършването през 1940 г. във военното училище в град Сомюр той получи звание офицер в кавалерията. Дрюон вземал участие в боевете срещу фашистите, защитавайки Франция. След загубата на Франция се демобилизира и остана на не окупираната част на Виши. Вземал участие във френската Съпротива. През 1942 г. тайно през Испания и Португалия се премести в Лондон, където се присъедини към създаденото от Шарл де Гол движение „Свободна Франция “. Той стана един от близките му съюзници. Той се занимавал в щаба с информационните въпроси.

През 1943 г. заедно с чичо си Жозеф Кесел (писател и герой на Френската Съпротива) написали „Песента на партизанина“, която стана неофициален химн на Френската Съпротива по време на Втората световна война.

До края на войната Дрюон бил военен кореспондент, а започвайки от 1946 г. той изцяло се посвещава на литературната си кариера.

През 1948 година Морис Дрюон публикува първият си роман трилогия „Големите семейства “, който донесе на автора Гонкуровска премия; втори и трети роман той публикува през 1950 и 1951 години съответно. В трилогията реалистично се възсъздава епохата между двете войни, историята на нравствената и политическа деградация на управляващата каста, която е довела Франция до Мюнхенското споразумение от 1938 година и националната катастрофа през 1940 година. На перото на Морис Дрюон принадлежат също така афористични „Бележки“ (1952), натуралистичният роман „Сладострастието на битието“ (1954), митичната дилогия „Мемоарите на Зевс“ (1963; 1967), книгата „Власт“ (1965), поредица от разкази „Щастие на едни….“ (1967)

Световната слава той спечели след като написа исторически роман, с богата сюжетна линия, който е събран в поредица от седем тома „Проклетите крали “, добре познатия в Русия.

Общо Морис Дрюон е написал повече от 50 романа, драматургични поеми и пиеси. През 1966, 1998 и 2000 години за успехи в литературното творчество той е бил удостоен с премии на Принц Монако, Сен-Симон и д’Обине съответно.

През декември 1966 годиа Морис Дрюон е бил избран за член на Френската академия.

През 1970-1980-те години писателя активно се е занимавал с политическа дейност – бил е на поста министър на културата (1973-1974), бил е депутат в Европейската парлментарна асам-блея, заемал е поста президент на Асоциацията на лауреатите на наградата „Гонкур“.

Неговите заслуги пред родината са отбелязани с няколко френски награди, в това число и Големия кръст от ордена на Почетния легион – висша държавна награда на Франция. Удостоен е с високи държавни награди от Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Гърция, Италия, Ливан, Мароко, Малта, Мексика, Монако, Португалия, СССР, Сенегал, Тунис. През юли 1993 година с указ на президента на РФ Борис Елцин, Морис Дрюон е бил награден с орден на Дружба на народите „За голям принос в развитието и укрепването на културните връзки между Русия и Франция“, а през 2007 година писателят е станал чуждестранен член на Руската академия на науките.

През 2005 година по инициатива на Руския фонд на културата на писателя е бил връчен Почетен знак „За извънреден принос в укрепването на културните връзки между Русия и Франция“.

На 14 април 2009 година Морис Дрюон е починал, като не доживява няколко дни до 91-годишнината си.

 НАКРАТКО ЗА КНИГАТА:

Серията от книги на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ включва в себе си 7 повествования: „Железният крал“, „Удушената кралица“, „Отровите на корона“, „Законът на мъжете“, „Френската вълчица“, „Лилията и лъвът“ и „Как един крал погубва Франция“. Книгите са написани на прекрасен език, интересно, завладяващо. Главният плюс – Дрюон никога не пренебрегва фактите и затова серията максимално е приближена към реалността. Подкупва това, че авторът не идеализира нито един от героите си. В реалността всички успешни хора от властта (от този период на историята особено) не се свенили по никакъв начин за постигането и задържането й. Серията обхваща Франция от периода на XIV век до началото на Стогодишната война.

Цялата история започва със завършването на процеса над тамплиерите, и завършва с пълно разпадане на Френското кралство. Много красноречиво Дрюон описва всички хитри заплитания на дворцовите замисли. За тези, които обичат исторически романи или искат да развият в себе си любовта към тях – тази книга е задължителна за прочитане!

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ:

За да си купите семитомника «Прокълнатите крале» на Морис Дрюон, през Съветските времена е било необходимо да се сдаде 80 килограма хартия и да се изчака на една огромна опашка.

През 1993 година Морис Дрюон с указ на Президента № 1099 от 27.06.1993 г. е бил награден с орден на Дружба на народите.

През 2003 година Дрюон, чиито баща е роден в Оренбург, е летял в един самолет по Русия заедно с Черномирдин. Черномирдин е поръчал червено френско вино, а Дрюон – обикновена бира. «Може би с водка?“ –сериознопитал Черномирдин. – „Бира без водка – пари на вятъра“. Когато фразата я превели на Дрюон, той дълго се смял; след това, за да не забрави, я повторил на френски.

При създаването на серията Дрюон внимателно е избирал историческия материал. Помагал му цял отбор от френски историци-медиевисти, начело с известния академик и личен приятел на писателя Жорж Дюби. Историята на Франция от разглеждания период крие в себе си много тайни и въпроси, на които в историческата наука няма еднозначен отговор.