ПИЕР БУЛ – ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ

ПИЕР БУЛ – ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ

БИОГРАФИЯ:

Пиер Франсоа Мари Лоис Бул (на фр.: Pierre Boulle) е известен френски прозаик. Роден е Авиньон, департамент Воклюз. Завършва Висш електротехнически институт с диплома за инженер-електротехник. Работи известно време по професията си във Франция, но в последствие става работник на каучуковите плантации в Малайзия. През Втората световна война постъпва във френската доброволческа армия, става разузнавач, изпълнява секретни миссии в Бирма, Китай и Индонезия, попада в плен, но успява да избяга.

След завръщането си, през 1944 година, е награден с най-висшите военни медали и ордени на Франция.

Първият му литературен дебют е яркият антивоенен роман “Мост на река Куай”, написан през 1952 година. Романът е екранизиран през 1957 година каето му носи световна слава. За романа “Мост на река Куай” получава наградата Сент Бьов, а за сборника“Приказки на абсурда“ е награден с премията на Ивановски.

Негови известни романи са: “Професията на Господ Бог” (1960), “Палач (1972, “Изпитанието на белите хора” (1955), “Фотографът” (1967) и разбира се – „Планетата на маймуните“.

Пиер Бул е почетен лауреат на всички престижни френски литературни награди и премии.

Умира на 30. януари 1994 година на 82 години в Париж. Обитавал е малък апартамент, предложен от сестра му Мадлен. Дълги години е живял като ерген. Неговите произведения остават в историята, не само като книги, но и като кинопродукции.

Книгата му „Планетата на маймуните“ е преведена на десетки езици, само в Русия тя е преиздавана многократно пъти. Ето една удивителна история: единадесет години след смъртта на Пиер Бул, неговата любима племенница и съпругът й, намират ръкопис в един стар, забравен сандък, дошъл от Индия. Това бил непубликуван преди години ръкопис, написан през 50-те години на 20 век, със съответните отметки на форзаца, означаващи възможните заглавия: „Дворецът“, „Археология“, „Дворецът на осъдените“. Този труд е бил публикуван през 1955 година като „Археологът и тайната на Нефертити“.

НАКРАТКО ЗА КНИГА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ:

Действието се развива през 2500 година. Журналистът Уилс Мери попада на планета, на която носителите на разум са маймуните.Оказва се, че мястото, на което пристигат астронавтите, цивилизовани видове са интелигентни маймуни, които третират хората като животни. Това са всъщност хора ,които са изгубили способността си да мислят, да говорят и с тях се правят биологични експерименти. Журналистът Уилс Мери успява да осъществи контакт с двама учени (две шимпанзета), които успяват да му помогнат да участва в научен конгрес и да съобщи, че е представител на извънземна цивилизация, пришълец от планетата Земя. Книгата „Планетата на маймуните“ е преведена на десетки езици. Тя е екранизирана два пъти – през 1968 година и през 2001 година. По нейни мотиви са заснети и телевизионни сериали, след това са написани още четири книги. Този роман с право се смята за култов и влиза в Златния фонд на световната фантастична литература.

ЗА ФИЛМА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ:

Заснет през 1968 година в САЩ

Жанр: фантастика

Режисьор: Франклин Шафнър

Сценарий: Майкъл Уилсон, Род Серлинг (по едноименния роман на Пиер Бул)

Оператор: Леон Шамрой

Композитор: Джерри Голдсмит.

Бюджет: 5 800 000 $

Касови приходи: 32 590 000 $

В главните роли: Чарлтон Хестон, Линда Харрисон.

Участват: Родди Макдауэлл, Ким Хантер, Морис Эванс.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ:

Гримът – за работата на гримьорите и за материали по грима, са изразходвани 17% от бюджета на филма.

Филмът е заснет в Аризона.

Джери Голдсмит създава музиката към филма, надявайки на лицето си маймунска маска. „Планетата на маймуните“ става първият холивудски филм с „оригинален саундтрак”.

По сценарий е предвидено всички жени да са голи, но киностудията „20th Century Fox” не позволява тази вулгарност.

Главната роля първоначално е предложена на Марлон Брандо.

Ингрид Бергман отказва да се снима във филма.

Финалът на филма съществено се различава от финала на романа, в който главният герой се връща на Земята и вижда, че тя е завладяна от маймуни.

В края на филма главният герой вижда останките на Статуята на Свободата и осъзнава, че „планетата на маймуните“ е самата планета Земя, което ни навежда на мисълта, че изчезването на човешката цивилизация ще стане при една самоубийственна трета термоядрена война, а не след въстанието на маймуните, както става ясно в продължението на филма.

НАГРАДИ:

“Оскар” — за най-добър грим, Джон Чемберс

Genesis AwardsNational Film Preservation Board, САЩ

Повече в списание ГОСТ