ХРИСТО СТОИЧКОВ – ЛЕГЕНДА

Социална справедливост трябва да има, но много пъти не се получава по простата причина, че в днешно време спортът се измерва от днес за утре,  а когато нямаш стратегия, това е много трудно. Аз винаги съм работил със стратегия, винаги съм имал треньори, които са работили със стратегия за нашето развитие, и затова съм успял, защото винаги съм работил с такава стратегия: как ще се работи, по какъв начин, колко време, колко години за да достигнеш топ ниво във всяко едно отношение като спортист. Аз, като спортист, винаги съм искал да има справедливост, но много пъти «социалната справедливост» се измерва с пари. Понякога ние сме свикнали, че ако нямаш пари да си платиш – не можеш. За мен това е много обидно. Аз не приемам такива хора, да си платя и да играя моя спорт, футбол, да речем.

Е.С Разкажете за футболно училище в Етрополе?

Там децата са целогодишно с треньори, хранят се, ходят на училище заедно, имат  доктори, имат наблюдатели. Всяка година се прави кастинг и аз лично избирам от тези деца. Всеки, който  иска, е добре дошъл на кастинг в Етрополе през месец август. И там има, както Вие казвате, «социална справедливост».

Е.С Каква е била Вашата цел, за да играете в професионалния футбол: пари, известност, патриотизъм или нещо друго?

Любов. Любов към моя спорт. Моята фамилия е спортна фамилия. Дядо ми, баща ми, лека им пръст, моите братовчеди и братовчедки са били големи спортисти на България – и във футбола и в хандбала. Така че, моят път е начертан да бъда спортист, и съм щастлив, че съм тръгнал по този път, още от много малък, защото съм обичал футбола и затова съм избрал този спорт. Всеки от моята фамилия е стигнал до много голямо ниво, така че всичко е наследствено. Моят успех е последица от голям труд, на много години решаване на много неща и амбицията ми винаги е била да бъда номер едно. Аз си поставих целта още от самото начало, когато започнах кариерата. Исках да играя футбол, с годините, исках да играя в мъжки отбор, след това исках да играя в Хеброс, след това исках да играя в ЦСКА, след това исках да играя в чужбина, и всичко това се изпълни стъпка по стъпка. Детските мечти са били стъпка по стъпка да постигна целта – в националния отбор, юношески, младежки, в олимпийски отбор,  в мъжки отбор. Така че в Барселона са видяли, че съм имал качествата и затова са ме купили, както и от други отбори са искали да ме вземат, но Барселона беше първият отбор, който дойде с конкретна оферта. Всичко съм постигнал в моя живот.

E.C Няма ли вакуум?

Не, защото всичко е изпълнено.

E.C Има ли щастие в парите и какво е щастие?

За мен парите никога не са били важни. Аз съм щастлив човек и моето богатство се измерва с това колко приятели имам. Приятелите съм си ги подбрал, имам много познати, но истинските приятелии са много малко.  Приятелите са моята съпруга, деца, зетове, моите кумове и отделно много други, на които аз много държа. За мен щастие е да бъдеш с приятелите си и да си спокоен. Не е в материалното. Парите са нещо друго – развлечение. Можеш да имаш и малко, можеш да имаш и много,  но може и да не живееш както трябва.  Така че, за мен парите никога не са играли важна роля. Знам си цената, знам какво съм постигнал, знам  какво съм приемал като материално, и никога не обръщам внимание на тези неща. Жена ми е човекът, който се занимава с нещата вкъщи, така че тези неща са неин проблем.

E.C Какво е за Вас България?

Аз се гордея, че съм българин. Една малка държава, която е дала много големи спортисти на света: олимпийски, световни, европейски. Първият българин взел «Златна топка», първият българин станал майстор на световно първенство, но никога не казвам «Аз», защото всичко е благодарение на моето семейство, приятели, колеги, треньори, масажисти, физиотерапевти и на моите лекари. Тая думичка «Аз» – не я използвам. Макар че много пъти я чувам: аз направих това, аз вкарах тоя гол, аз напрвих така, че отбора да победи… Ако някой каже «аз», мога да го затворя веднага, ще му кажа бягай вляво и приключваме въпроса. Запомнил съм нещо много важно в кариерата си от един много голям треньор Йохан Кройф: Никога не казвай на футболиста «аз» направих това. Затова тази думичка «аз» съм я премахнал.

E.C Имате ли любими места и какво ще препоръчите на гостите?

Имаме една прекрасна страна, но нямаме държава. Имаме море, Балкан,  имаме манастири, пещери, страхотна история. Гостът, който идва, трябва да кацне в София. Аз препоръчвам Бачковски манастир, Рилски манастир, Етрополски манастир, Еленския балкан, Варна, Бургас, Созопол, Седемте езера, имаме много свещени места, с които ние се гордеем, като мястото на баба Ванга. Има страхотна ски зона в Банско. Много туристи идват през зимата, много туристи идват и през лятото. Ние сме малка държава – 500 км от точка  до точка. За 3-4 часа можеш да стигнеш, където трябва, но и да я посетиш, да се чувстваш комфортно, защото и храната ни е хубава. Аз препоръчвам сирене по шопски, мешана скара, пълнени чушки, сарми, кисело мляко, българско сирене – ние се гордеем с всичко това.

E.C Кое качество  цените в хората и ако е възможно поотделно в жените и в мъжете?

Мъжът трябва да бъде откровен. Но знаеш много добре откровеноста докъде води. Моето отношение е малко по-различно.  Аз, когато говоря с хората, ги гледам в очите. Защото, когато гледаш хората в очите, можеш да прецениш какво можеш да мислиш, какво искаш, дали си честен или не си, дали търсиш ползата. Да си честен и да говориш с хората като ги гледаш в очите – това е най-хубавото качество. Аз винаги оценявам хората – жена или мъж, но каквото и да разговаряме – погледът е един срещу друг. Когато си честен, много е лесно да  комуникираш с хората, а когато не си, нямаш шанс да комуникираш с мен.

E.C На какъв човешки недостатък няма да простите?

На кражбата, на убийството, на изнасилването, на тормозенето. Аз не прощавам тези неща.

E.C Има ли историческа личност, коята Ви вдъхновява?

Винаги сме се гордели с това, което са направили нашите революционери. Още бих  посочил Георги Иванов, Александър Александров,  това са хора, които са били в Космоса. Има също и спортисти, от които  се вдъхновявам, възхищавам се и се гордея, че те са мои приятели: Валентин Йорданов – най-големият борец в история, Стефка Костадинова – която е рекордьорка по скок на височина, Таня Богомилова – олимпийска шампионка по плуване, Любо Ганев, който е един от най-добрите волейболисти, заедно с Боре Кьосев. Спортът ти дава тази сила, тази увереност, че в една малка държава, могат да се раждат такива спортисти.

E.C Имате ли още несбъдната мечта и каква е тя?

Всичко това, което съм си начертал като спортист е изпълнено. Като човек също: имам прекрасно семейство, 30 години сме заедно със съпругата ми Марияна, имаме две прекрасни деца, сега и внучка. Щастлив баща съм и щастлив дядо.

E.C Ако хората са птици, Вие каква сте?

Може би погледът ми е малко като на орел – да виждам всичко. Затова съм и успял, защото  следя много неща и просто гледам да се предпазвам от някои неща. Орелът винаги се предпазва от другите.  Така че, имам набито око. 

E.C Вярвате ли  в знаци и символи?

Естественно. Осмицата е моето любимо число, защото никога не свършва. А например в петък 13 никога не пътувам.

E.C Вие  православен христианин ли сте?

Да, ходя на църква, ходя  на манастири. Аз уважавам нашата история, обиколил съм почти всички манастири в България. Ходя на много църкви, когато имам възможност.

E.C Когато срещнете Бог какво ще му кажете?

Ако го срещна някой ден ще му кажа «Чичо, благодаря ти» , защото аз нося неговото име. Той е горе, аз съм долу. Затова се стремя да не се ядосвам. Затова винаги съм се стремял да съм си аз и от там нататък, когато си начертаеш пътя, трябва да го следваш. Когато го следваш е много по-лесно да постигнеш своята цел.

Автор: Евгения Стайловска