Пост или не пост?
Пост или не пост?
«Ако слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.» (Исход 15:26)
В началото на октомври Нобеловата награда за медицина е присъдена на японския учен Йошинори Осуми, който доказа, че в процеса на автофагия човек може да се излекува от много болести. Очевидните, древни знания най-после достигнаха до ума на обществото. Автофагията е естествен процес от дейността на организма. По време на гладуване всички клетки могат частично да се „самоизяждат“, освобождавайки се от стари или повредени участъци. По такъв начин клетките преработват собствения си материал и получават нов ресурс за възстановяване и последващо функциониране.
„В науката няма финална лента. Когато си намерил отговор на един въпрос, веднага възниква друг. Никога не съм смятал, че съм отговорил на всички въпроси. Затова продължавам да питам хлебната мая.“ Йошинори Осуми
Малко е цинично, не мислите ли? Да питаме хлебната мая. Но все пак ние трябва да сме благодарни на този учен, че за пореден път доказа на някои хора логичността и научната обоснованост в думите от Свещеното писание. Да се върнем към извора.
Свети Василий Велики казва: “Постът не е ново откритие, а скъпоценност от Отците. Всичко, което се отличава с древност е почтено. Уважи старината на поста. Той е и съвременник на човечеството. Постът е узаконен в Рая.“ Точни инструкции как да живее човекът получил в първите секунди на своето съществуване и първата заповед получил Адам: «но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.» (Бит.2:17).
Естествено, нарушавайки я, човекът изгонен от Рая пак получил нови, подробни инструкции за пребиваването си на Земята и храненето: «Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева. Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, да не ядете.» (Бит.9:3,4).
Първото споменаване на шестдневния пост в Тората се среща в Глава Шамот: «От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.» (Исх 12:18).
За 40-дневният пост неведнъж се споменава и при описанието на срещата на Мойсей с Бога на свещената планина Синай: «И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.» (Исход 34:28).
А в Новия Завет 40-дневният пост придобива още по-голямо значение, защото на хората се предлага да последват примера на Спасителя – Иисус Христос: ). «Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи» (Матей 4:1-2).
В Православната традиция съществуват няколко Поста в течение на годината. Това са ежеседмичен Пост в сряда и петък, 4 многодневни поста и 4 еднодневни. На хората, които не са безразлични към здравето си, предлагам да опитат да подобрят качеството си на живот, като спазват вековните традиции. За хората, които страдат от определени заболявания няма нищо страшно в промяната на диетата.Напротив – при правилен подход тяхното състояние ще се подобри. Постещите много добре знаят колко е благотворно духовното състояние на човека в дните на Пост. Това е забележителна школа, която ни учи да управляваме своите желания.
«А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].» (Матей 6:17-18)
Многодневни пости: Велик пост, Петров пост, Богородичен пост, Рождественски пост
Еднодневни пости: Сряда и петък през цялата година, с изключение на Неделя на Митаря и фарисея — две седмици преди Великия пост, Седмицата преди Великия пост, Светлата седмица след Великден, Седмицата след Петдесетница и Рождественските празници, Срещу Богоявление, В деня на Отсичане главата на св. Иоан Предтеча, На Кръстовден