БОЖЕСТВЕНОТО ЗЛАТО

БОЖЕСТВЕНОТО ЗЛАТО

Автор: Анна Свиридова, Москва

Още в митологията на Древен Египет съществува митът за Слънцето, което в незапомнени времена се е изсипало над земята под формата на дъжд.Именно неговите златни капки, прониквайки и изстивайки в недрата на земята, са се превърнали в самородно злато. Господарите на Египет са отдавали на този метал изключително култово значение и са го наричали „сияен“. Именно заради това египтяните имат водеща роля, както при извличането му от земните недра, така и при обработката му. Златото става символ на властта на фараона над смъртните, мяра за богатството им, по-ценно от земите им и свързващото звено между земния и задгробния им живот. Точно това безсмъртие се купувало с голямо количество златни ритуални предмети или предмети от бита. Златото се оказва границата между живота и смъртта. Цената, която мъртавците трябвало да отнесат в отвъдния свят, трябвало да бъде много висока и поради тази причина те отнасяли със себе си огромно количество злато.

Гробницата на Тутанкамон

За този култ свидетелства гробницата на младия фараон Тутанкамон, строена от 1332 до 1323 година пр.Хр. Гробницата е открита през 1922 година от английския египтолог Хауърд Картър. Откритите там предмети от злато, сребро и скъпоценни камъни поразявали не само с невероятното си количество, но и с изумителното майсторство на изработката на египетските майстори- ковачи, които са се ползвали от изключително уважение и почит на обществото. Саркофагът е изработен от масивно злато и тежи 110 килограма, а самата мумия на Тутанкамон е бинтована на пластове, в които са поставени изумително огромно количество скъпоценни камъни. Подобната на шлем златна маска, тежаща 9 килограма, е съвършено наподобяваща лицето на фараона. На челото му има два символа – изображение на сокол и кобра. Тези животни са покровители на фараонската власт. На гърдите на фараона е открит амулет, във формата на сокол с разперени криле, или Бог Хор, богът-покровител и закрилник на религията за Слънцето.

Нагръдник-амулет във формата на сокол

За задгробния си живот фараонът, който е управлявал само 9 години, поискал да вземе със себе си и златен трон. На гърба на стола са изображенията на фараона и неговата съпруга, чистокръвната му сестра Анхесенпаамон, на главите и двамата са с фараонски корони и с яки около вратовете, с инструктирани в тях скъпоценни камъни, цветни стъкълца и полускъпоценни камъни. Над техните глави са прострени лъчите на слънчев диск, символизиращ божествената власт на фараона, Господарят на Горен и Долен Египет.

Златен трон на Тутанкамон

Панагюрско съкровище

Петдесет години след намирането на гробницата на Тутанкамон в Долината на царете, близо до Черноморския град Варна, случайно бил открит древен некропол, който е бил построен 4500 година пр. Хр. Намерените 300 гроба, са по-стари от откритата гробница на младия Тутанхамон с повече от 3000 години. Групата от археолози, ръководена от Иван Иванов и Михаил Лазарев, открили повече от 3000 златни ритуални предмета, бижута и символи на властта с общо тегло 6 килограма. Разбира се, че в количествено отношение, намереното изобщо не може да се сравни с египетските находки. Но намерените, изкусно изработени, златни предмети, изделия от кремък,глина, мед, мрамор, керамичните съдове, раковините  от средиземноморски охлюви, категорично доказват за съществуването на древна цивилизация, в епохата на неолита на територията на Европа.

Златна фиала, Панагюрско златно съкровище

Това безспорно е сензационно археологическо събитие, не по-малко значимо от откритието на Хауьрд Картър. Във варненския некропол е намерено погребаното тяло на управителя (или жреца) на един древен непознат народ, който вероятно е дошъл на територията на съвременна България през 5. век пр. Хр., народ, който явно е пристигнал от Мала Азия. Облеклото на вожда е изработено от златни пластини (24 карата), в ръката си е държи символа на висшата власт, направена от същия метал. Цялото му облекло е посипано със златни пластини и декоративни елементи – чисто злато, които тежат 1,5 килограма. В другите гробове, т. нар „символични“, са намерени глинени маски с изображения на човешки лица, чиито устни, чела, уши и очи, са апликирани със злато.

Златна маска на Севт III

„Златната“ цивилизация от варненския район не била единствената находка, която е изумила света. През 8. век пр. Хр., на голяма част от Балканския полуостров, се заселили тракийски племена. Те са контролирали богатите находища от злато и сребро в район Пангея. Траките са практикували рудодобив и са извличали скъпите частици от златоносната река Хеброс (сега река Марица).

Технологията на извличането на метала била проста, изискваща и ритуални действия: кожата на дълговлакнеста овца, траките спускали в началото на реката и по този начин на нея се е задържал златния пясък. След това кожата била изсушена на клоните на дърветата, след което е събирана на купчини и запалвана. Когато огънят изгарял, в пепелта те събирали скъпоценните златни зрънца и са ги носели при управителя, който притежавал божествената власт над всичките богатства върху земите им. Този начин на получаване на злато се е използвал от много народи, живеещи далече зад границите на Тракия, давайки основа за появата на мита за „Златното руно“.

Златен ритон, Панагюрско златно съкровище

Най-удивителното е, че тракийците, които определено са си спечелили славата на безстрашни и непобедими войни, се оказват и изключителни майстори в обработката на скъпоценни камъни, като предават опита си на следващите европейски цивилизации. Техният духовен свят, самобитната им култура, майсторството им, се откриват не чрез писмени паметници, а именно чрез тези изключителни художествени образи и символи, открити при археологическите разкопки в Българи през последните 90 години. Голяма част от златните съкровища на тракийците са открити през 19. век, по-голямата част от уникалните златни предмети са намирани в гробниците на аристократи, като най-много са намерени в Долината на тракийските царе (днешна Стара Загора).

Тракийските майстори–ковачи са били пътуващи. Те били повиквани от знатните и богати хора, за да изпълнят скъпите им поръчки. По време на пир, тракийците са имали обичай да си правят подаръци и да поднасят ценни неща и на царя. Затова можем да предположим, че тяхното майсторство е било от изключителна важност и необходимост.

Златен венец, с. Златиница, Ямбол, IV. век пр. Христа.

Майсторите-ковачи, пътешествайки не само по своите земи, но и далече извън техните предели, са се вдъхновявали от нови образи, усвоявали нови техники за обработка на металите, заимствали сюжети от чуждоземните племена, са допринесли изключително много за културния обмен между различните народи. При някои скитски погребения са намерени скъпоценни предмети, създадени от ръцете на тракийските майстори-ковачи, предимно конски сбурии, вместо така познатите скъпи украшения и златни предмети. Скитите и тракийците, както е известно, са били прекрасни ездачи и големи любители на бляскавите златни украшения, което ги отличавало от културата на елинските общества.

През 1865 година, Иван Егорович Забелин, две години след откриваното на Чертомлъщката гробница, намерил скитска царска могила, близо до село Нова Александровка, в което намерил 11 неразграбени конски погребения. На конете са били поставени юзди, както и украшения на шията и на седлата им, изработени от злато и сребро (чиста проба), което е характерно за уникалното майсторството, демонстрирано от тракийските златари. Доказателство е още характерната стилистика, техниката и начина на изработване на отделните елементи на конските сбурии.

Българското съкровище от Над Сент Миклош

Златото за хората от древните цивилизации е било не само символ на благосъстояние, но и благословия от боговете. Те безразсъдно са вярвали в неговата магическа царствена сила, в лечебните му свойства и даже в способността му да побеждава и смъртта. Този лъскав, блестящ, сияещ метал, доста рядък и до днес, не е загубил силата си да влияе на хората. Но въпреки неговата чисто естетическа, притегателна сила и финансовата му стойност, съвременното човечество го е лишило от предишното му обожествяване и величие. 

Човечеството днес използва златото определено с цел – практичност и полезност (за чисто производствени цели): в радиоелектрониката, в химическата промишленост, при производство на уреди и даже в космонавтиката, като му налага да обслужва интересите на обществото.

Повече в списание ГОСТ