Десницата на Бога
Десницата на Бога
По време на появата във Византия на движението за иконоборството, подкрепено от император Лъв III Исварянин, Йоан Ибн Дамасски, секретар на сирийския Халиф, написва три трактата в защита на почитането на иконите и ги предава на императора. Лев Исаврянин е бил разярен, но не е можел да направи нищо, тъй като Йохан не е бил подчинен на неговата империя. За да не позволи на Йохана да пише произведения в защитата на икони, императорът прибягнал до клевета. От името на Йохан Ибн Дамасски е било съставено фалшиво писмо, в което той твърди, че е предложил на императора помощ в завладяването на сирийската столица Дамаск. Това писмо и отговорът на императора били изпратени на Халифа. Халифът бил ядосан и разпоредил да изгонят Йохан от двореца и да му отрежат китката на дясната ръка (десницата), която била обесена на площада. След известно време на Йохан са му върнали отрязаната китка. Затваряйки се в къщата, той я сложил към ръката и започнал да се моли пред иконата на Богородица.
В съня си, Йоан видял Богородица, която му казала: “Събуди се, Йоане!”. Събуждайки се, той открил, че ръката му по чудо е пораснала и е останал само белегът. В знак на благодарност за изцелението си Йохан сложил до иконата ръка, излята от чисто сребро, и до края на дните си носил кървавата кърпа на главата си, с която е била повита отрязаната ръка. Той станал пламенен християнин, по-късно светът го познава като Йоан Дамаскин, за това чудотворната икона на Богородица се нарича “Троеручица”. Иконата се намира в Света Гора, в сръбския манастир Хилендар и в продължение на много векове с нея са се случвали чудеса. Точното копие на изображението се съхранява в България, в Троянския манастир.
В ДРЕВНИ ВРЕМЕНА
Символът на ръката е бил известен в древния свят много преди появата на монотеистичните религии. В Месопотамия, Египет, Финикия и Асирийското царство този Символ под формата на отворената длан е бил много разпространен.
Жителите на Месопотамия го наричали “ръката на Ищар”, основното женско божество на акадския пантеон на боговете. Ищар проповядвала плътска любов и плодородие. Символичното изображение на дланта жените носели със себе си, за да бъдат обичани и да раждат много деца. Амулетът защитава от злоба и интриги от завистливи хора.
В Картагенската цивилизация този символ е наричан “ръката на Танит”. Тя е била една от финикийските богини. Образът на ръката й защитавал от зло око и често се използвал в магически ритуали.
В ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ
Десница (дясната ръка) – служи като символ на мощ и сила. Затова всички деяния на Божието всемогъщество се преписват на десницата на Всевишния: “Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.” (Изх. 15, 6). Дясната ръка, като цяло, означава юг, а лявата – север “и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;” (Бит. 14, 15). Казват, че сред евреите е имало обичай да се кълнат с дясната ръка, което се потвърждава с думите в книгата на Пророка Исая: “Господ се закле в десницата Си и в яката Си мишца: няма вече да дам твоето жито за храна на враговете ти, и синове на чужденци няма да пият виното ти, за което си се трудил” (62,8). При клетва юдеите вдигат дясната си ръка към небето (Битие XIV, 22).
Да дадеш на някого дясната си ръка е служило като знак за приятелството (Гал. II, 9). Оттук и силата на изразяване: “чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.” (Пс.146,8). Да поканиш гост да седне до тебе от дясната страна е било смятано за специална почест (III Цар. II, 19), а когато този израз се използва за Господ Иисус Христос, той посочва Неговото несравнимо достойнство и височината на величието и славата. Тя също служи като символ на щастието. “И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила”, изрича псалмиста (Пс 76,11). Лявата ръка на славянски е наречена «шуйца». Вениаминци особено се отличавали с хвърляне на прашка от лява ръка. Те са били, както е казано в Библията, умели левичари.
В ИСЛЯМА
В мюсюлманския свят символът на ръката също е много почитан. Има легенда, че Фатима, единствената дъщеря на пророка Мохамед, приготвяла сладкиши в градината и докато разбърквала халвата на огъня, съпругът й Али, влязъл в къщата с новата си втора жена. Фатима била поразена направо в сърцето, пуснала лъжицата и продължила да разбърква горещата халва с ръка, без да забелязва болката. Оттогава ръката й се превърнала в символ на търпение. „Ръката на Фатима“ също така се смята за символ на петте стълба на исляма: вяра, молитва, поклонение, пост, милосърдие. 
В ИЗРАЕЛ
Евреите обикновено наричат този амулет «хамза». В превод от иврит (הסמח) «хамза» означава «петица» или «Ръката на Мириям». Тя беше сестрата на пророка Моисей. Евреите смятат ръката на тази жена за много могъща, пълна с добра сила. Те носят амулет под формата на ключодържатели и висулки, слагат го над входа на жилището, на прозорците, в колите. Смята се, че «хамза» предпазва от уроки. Понякога в основата на дланта майсторите добавят образа на Давидовата Звезда или окото. Евреите често свързват петте пръста на този символ с петте книги на Тората.
