Прасета вместо хонорар и защо доверието е по-скъпо от злато?
Как хората са научили да се доверяват един на друг от размяна на кокосови орехи и злато до обмяна на обещания
Прасета вместо хонорар и защо доверието е по-скъпо от злато?
Преди сто и петдесет години френската оперна певица мадмоазел Зели имала световно турне и съдбата я пренесла на остров Таити. Според условията на турнето на нея й се е полагало една трета от печалбата на продадените билети и се получило така, че на полинезийските острови тази печалба се изразявала в 3 прасета, 23 пуйки, 44 кокошки, 5000 кокосови орехи и безброй лимони, портокали и банани. Незнаейки как да ги използва, тя била принудена да нахрани с тях прасетата, тъй като не успяла да намери начин да ги отнесе до Франция.
В основното си понятие парите противоречат не само на културата, но и на човешките чувства. Те са най-безсърдечното нещо, и ако един проблем може да се реши с пари означава, че той няма отношение към човешкото. Разбира се, това е заблуда и парите проникват в цялата човешка култура. На всичко отгоре те се явяват важна част от човешките отношения и олицетворяват най-човешкото нещо на земята – доверието. В тази статия ще ви разкажа как хората са се научили да се доверяват помежду си и преминали от размяна на жито към размяна на обещания.
Защо са нужни парите?
Най-вече за да не се окажем в ситуацията на мадмоазел Зели. Това е пример, с който започва книгата на Уилям Джевънс „Парите и обменния механизъм“, изпреварил всички учебници по икономика. В него той показва какво е бартер – ситуацията, при която пуйките се обменят с кокошки, а лимоните с банани. Оказва се, че мнозинството от хората не са много доволни от резултата на този обмен.
На пръв поглед функцията на парите е напълно очевидна. Първо, те са обменно средство, което ни позволява да не продаваме труда си за кокосови орехи. Второ, те са средство за отчет на стойността и това се разбира лесно ако си спомним, че фунт, лира или шекел – думи, които сега се използват за обозначение на валута – исторически означавали просто мерна единица.
В обобщение, парите са средство за натрупване на богатство и не само в този смисъл, а също така да работиш шест месеца, а на седмия да отидеш на почивка.
Функции и свойство на пари
За да изпълняват такива функции, парите трябва да притежават физически свойства: лесно да се делят, да са удобни за транспортиране и да са издръжливи. Всяко едно от тези свойства е достатъчно важно и ние знаем какво става, когато не разполагаме с дребни пари (монети). В края на XVIII и началото на XIX век в Англия имало само големи монети – златни и сребърни, но нямало медни монети и затова работниците получавали по една малка монета за няколко месеца работа. В резултат на това се появили частни пари: производители на копчета започнали да секат малки медени монети, с които работниците получавали своите заплати и плащали в магазините.
Но най-главното свойство на парите, е в това всички да ги признават като средство за плащане. Вие трябва да можете след като отидете в магазина, продавача по някаква причина да обмени парите ви за наденица. А самият продавач трябва да бъде сигурен, че ако след това отиде на кино, то там тези пари ще бъдат обменени за билет. И всички те – касиер, продавач и вие самите трябва да сте уверени, че след година тези пари, които сега сте получили ще струват нещо, а желателно е да струват не по-малко от стойността им днес.
И така, ние се съгласихме, че парите трябва да са удобни за използване и да бъдат надеждни. И ако първият проблем е лесен за решаване, то вторият е много по-сложен.
Ако искахме да измислим пари, които определено не биха се обезценили, вероятно бихме започнали да използваме нещо полезно като пари: кокосови орехи като полинезииците или ечемик като древните шумери или цигари като при германците след война. Какво прави тези обменни средства добри? Фактът, че дори всички да откажат да ги приемат като платежно средство, вие можете да ги използвате по предназначение: хапнете кокос, направете бира (при шумерите е имало бира) или пушете цигара – или да намерите пушач и да размените цигарата за нещо друго. Проблемът на такива стокови пари е в това, че първо се съхраняват лошо и лесно се развалят, второ заемат много място, и трето ако се получи добра реколта на кокосови орехи, тогава всичките ви кокосови орехи ще се обезценят.
Пари на остров Яп
Има много добър, широко известен и любим на икономистите пример – така наречените пари на остров Яп. Остров Яп е вулканичен остров в Микронезия, който се намира на 500 км от най-близкия съседен остров. Преди много столетия жителите на Яп се научили да плават със своите малки канута до съседните острови намиращи се на 500 км и намерили там варовик. По това време, когато европейските антрополози достигнали до Яп, местните жители вече стотици години плавали по 500 км, пренасяли от там варовик и правели от него пари.
Тези пари се наричали „раи“ и изглеждали нестандартно и странно. Били големи, по-високи от човек, варовикови колела с дупка в средата, и единствения начин да се преместят било да се постави пръчка в дупката и да се носят от няколко човека. Всъщност те не били премествани: човек просто ги носел в дома си и ги поставял в градината. Когато купувал къща и трябвало да плаща, той просто казвал на продавача – „Сега тази част от колело ми (парите ми) принадлежи на теб.“ И така те продължавали да живеят, знаейки, че част от това колело е негова, а другата част моя.
Преди повече от сто години жителите на острова разказвали на немски антрополог, който описвал тази фантастична система, и че на острова имало едно много заможно семейство, чиито богатства лежат на морското дъно: когато те се връщали от плаване, техните „раи“ трябвало да бъдат изхвърлени от кораба за да не потънат. Но населението на острова потвърдили, че тези пари съществували, и че това семейство можело да си позволи много неща.
Когато немската администрация на острова се опитала да накара местното население да изградят пътища, те саботирали този процес и тогава немския администратор отбелязал с черни кръстове най-ценните „раи“ на острова и заплашил, че ще им ги отнеме. След това местното население изградило необходимите пътища.
Хартия или злато?
В ХХI век било трудно човек да си представи, че кюлче злато или огромно парче варовик били добри пари. Но за местните жители в продължение на векове било така. И какво правило тези пари истински и истинско средство за запазване на стойността. Фактът, че имало ограничено количество: невъзможно било бързо да се отпечатват и било невъзможно да се срине тяхната стойност, поради което местните жители им се доверявали.
Разбира се, хората винаги са подозирали, че да се плаща със злато не винаги било удобно. Ако искаш да купиш кутия кибрит, няма как да направиш толкова малка златна монета, а ако поискаш да купиш Аляска, няма как да пренесеш със себе си толкова много злато. Много отдавна хората разбрали, че вместо да дадеш на човек торба ечемик или късче злато, можеш да му дадеш обещание, че ще му го предадеш. Това е бил този момент, когато се появили съвременните пари, отнасящи се към следните думи: парите означават доверие. Парите са толкова добри, колкото е добра думата на човека, която ви дава.
Ако си представите, че парите – са просто взаимно задължение поради определени обстоятелства, то може да се досетите, че физическия носител, физическите монети не са толкова нужни. Защото ако аз ти дължа нещо несъществуващо, да кажем 15 магически кристала, а ти на мен 17 магически кристала, това просто означава, че ти си ми длъжен 2 кристала. Ако всичко се обменя само в разписки за кристали, а самите кристали не са нужни, то можем да ги забравим и икономиката може да съществува без тях достатъчно дълго време. Много важна част в историята на парите – това е система за отчитане на дългове: шумерските клинописани таблици, грамоти от кората на дърво, таблици Excel, съвременни банкови програми.
Преди петстотин години заедно с вексели и разписки имало много физическо злато и сребро, но с времето тези количества намалявали. Когато Уелингтън акустирал в Португалия за да бъдат завладени Пиринеите от Наполеон, местните доставчици не приемали дадените от него разписки на английските банкери и поради тази причина му се наложило да носи със себе си голямо количество скъпоценни метали.
С времето се оказало, че да се пренасят хартийки било по-лесно, от колкото да се пренасят злато и сребро. Така се появили хартиените пари – и на първия етап те били прикачени към скъпоценен метал, така е можело да обмениш банкнота си за определено количество злато или сребро. Златния стандарт съществувал достатъчно дълго, а след Великата депресия 1929 г. започнали да се отказват се от него – първо Британия и нейните колонии, а след това и САЩ. Това предизвикало паника във Франция, която страхувайки се, че няма да може да обмени своите долари обратно в злато, настояла американското правителство чрез американския резервен фонд да обменят френските долари в злато и да ги съхранят в отделна кутия.
Златния стандарт
По-късно, през 1944 г., бъдещите „победители“ във Втората Световна Война, които вече знаели, че победата е близо, се събрали в щата Ню Хемпшир в място наречено Бретън-Уудс за да обсъдят, как би изглеждала финансовата система след войната. Те се договорили, че американския долар ще бъде „привързан“ към златото, а всички останали валути ще бъдат фиксирани към долара. Така например ако в теб има франк или марка ти можеш да ги обмениш за долари по фиксиран курс, а след това долара да го обмениш на злато.
Тази система съществувала до началото на 1970 г., когато Президент Ричард Никсън окончателно се отказал от златния стандарт. След това златото просто се продавало на пазара – като лимони или обикновена друга стока. А съвременните валути, долар, евро или йена не са обезпечени с нищо: няма никакво верижно действие, в резултат на което можеш да разбереш, че гарантирано ще получиш в замяна на своите банкноти поне нещо полезно. Всичко налично в съвременните пари – това е тяхната репутация, увереността в това, че магазини, каси, кинотеатри ще ги приемат като заплащане, и че с тях може да се плащат дъжавни данъци. Това означава, че парите струват толкова, колкото струва репутацията на съответната страна, която ги напечатала.
Пари „от въздуха“
В съвременната икономика на Русия и САЩ, 90% от парите освен, че не са обезпечени, съществуват просто като физическа реалност. За една напечатана рубла, шумящ лист хартия, който може да се пипне или харчи за някаква стока или продукт, имате 9 рубли или съответно 9 долара, които физически просто не съществуват, които са записи в бази данни.
Откъде в икономиката се взимат тези 90% необезпечени пари? За човек далече от финансите, отговорът е толкова сложен, и затова нека го даде професионалния икономист и професор от Руската икономическа школа – Олег Шибанов:
„Човек, който е решил да вземе ипотека в банка, всъщност прави нови пари просто от въздух. Защото той казва: „Дайте ми, кредит моля“, и в тази ситуация банката не е длъжна да се съгласява, а да търси депозити и само след получаване на депозити от населението дават нов кредит на своя нов клиент.“
Банките само проверяват, дали не са дали твърде много кредити и не рискуват ли те, че имат много лоши длъжници, които могат да не върнат своите задължения. И ако всичко е наред, те дават кредит, одобряват кредит, не поглеждайки дори, колко пари има в техния трезор.
„В такава ситуация банката решава, че е готова да даде ипотека на даден клиент и съответно, при даването на тази ипотека се увеличават парите в страната. Защото вие фактически сте генерирали пари от въздуха: въвели сте нови пари в системата“
В такъв случай какво обезпечава стойността на тези пари?
Разбира се, тези кредитни пари са подкрепени с някакви активи. Ако мислим, например за ипотека, тогава те са подкрепени непосредствено с недвижимост, която е купена за тези средства. Ако мислим за кредит за автомобил и този кредит е ползван за покупка на автомобил, и ако е необходимо човек да изплати този кредит, то той ще бъде задължен да продаде автомобила си за да го изплати“
Получава се така, че съвременните пари наистина се взимат буквално от въздуха: в този момент, когато влизате в банката и взимате ипотека, вие създавате няколко милиона рубли. Но как може да се доверим на парите получени от въздуха? Кой ни гарантира, че утре те няма да се превърнат в същия въздух, в който са били преди два дни. Отговорът на Олег Шибанов е удивително очевиден: те са обезпечени от вашето жилище, защото ипотеката ви е дадена не просто така. Защото вие искате да ползвате своето жилище и не искате да бъде взето, вие ще върнете тези пари – и по този начин те никога няма да изчезнат. Ако вие вземате автомобилен кредит, тогава вашите пари са обезпечени с вашият автомобил. Ако взимате обикновен потребителски кредит за да си купите пералня или телефон, тогава вашият кредит е обезпечен с вашият бъдещ труд.“
Кредитните задължения могат да имат стойност и изобщо да се оценяват, за да могат длъжниците да връщат своите дългове. Ако изведнъж те се откажат и обявят дефолт, казвайки „Аз не ви познавам“, тогава по веригата ще се обезцени всичко. Затова, ако ние се ползваме от някаква валута, негласно се съгласяваме и в крайна сметка вярваме, че длъжниците ще върнат дълговете си, а ако се откажат, тогава кредиторите по някакъв начин трябва да получат тези дългове: те могат да отидат в съд и да вземат залог – и по удобен за тях начин ще върнат това, което им принадлежи по право.
Освен това ние трябва да сме сигурни, че държавата няма да се окаже лош длъжник. Тя не е задължена да предоставя в залог своето жилище. Много често в историята парите се обезценявали именно поради тази причина – защото правителството е било лош длъжник: то натрупвало дългове, а после или обезценявало своята валута за да върне по-лесно задължението си (защото с евтини рубли дълговете се връщат по-лесно отколкото със скъпи), или обявявало дефолт и по принцип се отказва от всички свои задължения. Последният път, когато това се е случило в Русия, през август 1998 г., стойността на рублата към долара е паднала 3 пъти повече и в Русия е настъпила дълга икономическа криза.
Нарязана хартия
Има и по-страшни случаи, когато стойността на парите пада не два или три пъти, а дори стотици и милиони пъти, както се е случило в Германия след Първата световна война и съвсем скоро във Венецуела и Зимбабве. Понякога това се случва заради външни катаклизми, а понякога просто поради много лошо правителство. Но обикновено, това води до абсолютно обезценяване на парите, те престават да имат някакъв смисъл и буквално се превръщат в нарязана хартия. В такива случаи хората обикновено използват заместители на пари. Ползва се чуждестранна валута. Например в Русия през 1990-те години навсякъде се използва долар, и дори цените в магазините често са били в долари. Не защото по закон е можело да се плаща с долари, а защото той бил по-сигурен.
Слава Богу, ние не трябва да правим обмен с помощта на бартер и да заменяме мляко за цигари. Ние използваме различни пари – най-често национални, но не винаги. Знаем, че на различните валути се доверяваме различно. На швейцарския франк се доверяваме доста повече, отколкото на зимбабвийския долар. Защо? Защото ние вярваме повече на швейцарското правителство, вярваме че то няма да обяви дефолт, няма да се откаже от своите дългове, няма да напечата 100 пъти повече пари от това което разполага, че там няма да се случи някой безумен катаклизъм или катастрофа.
В Русия например ползването на рублата би било най-разумно, защото това е официалното средство за плащане и всички магазини са задължени да го приемат. Въпреки това се знае, че руските граждани малко повече се доверяват на долара, отколкото на рублата. Ето един удивителен пример: всеки път, когато има обиск на някой генерал от ФСБ или полковник от МВР се изземват милиарди в различна валута и се оказва че по-голямата част от тези пари са в долари или евро.
„Мръсни“ пари
Честните хора също се стараят да не съхраняват всичките си пари в рубли и затова обикновенно с част от тях купуват долари. Хората не обичат много да взимат ипотека в долари: това, това би се оказало изгодно, но пък ако падне стойността на рублата а долара се повиши, ще бъде сложно връщането на такава ипотека. И това е доказателство, че даже руските граждани се доверяват на американският резерв и американската централна банка повече, отколкото на Централната руска банка. Олег Шибанов казва:
„В края на краищата, Федералния резерв и американската Централна банка са създадени през 1913 г., преди повече от столетие. И сега ние започваме постепенно да разбираме с какво се занимават банкерите, какво предстои да направят и ние се доверяваме на онези, които не хвърлят допълнителни сто трилиона долара в тази система, тъй като към настоящия момент общата парична маса в световната икономика съставлява примерно толкова. Вие малко или много разбирате, че инфлацията в долари е била стабилна дълги години и виждате, че от 1947 г. тя варира около 2-3% годишно, не повече, и вие знаете, че по всяка вероятност тази ситуация няма да се промени и в бъдеще, по тази причина едва ли ще видите съществено понижаване на стойността на валутите“.
Накрая, това е наистина удивително, но един и същ долар може да предизвика различно ниво на доверие. Социологът Вивиан Зелицер в своята книга за социологията на парите, описва историята на член на улична банда от Филаделфия – Марти, през 50-те години. Веднъж социалните работници го попитали защо малките никелови монетки дадени от майка му, ги жертва в църквата, а стотиците долари, които заработва чрез кражба или грабеж не жертва. Той отговорил: „Разбира се. Аз не мога да давам на Бог мръсни пари!“
Икономистите знаят, че мръсните пари не се харесват не само на Бог, но и на властите – и затова те струват по-малко. По думите на Олег Шибанов по време на изпирането на парите те губят 10% от номинала си. Това означава, че 100 000 нарко-барона струват например колкото 90 000 честни хлебаря.
Така се получава, че ако разгледаме всички пари, за които говорихме днес, то в тях има едно поразително общо свойство: колкото по-ефимерни и безсмислени са парите, които хората използват, толкова по-добро е обществото, в което живеят. Торба ечемик, кофа с масло или пет кокосови ореха са много по-малко ефимерни неща, отколкото златото, и могат да бъдат изядени, и сътветно да са полезни. Но в нормалното развитие на икономиката тях никой не ги използва. Златото – това е по-малко ефимерна вещ, отколкото хартиените пари, но да се намери човек, който се разплаща с него е доста сложно. А най-много доверие будят в нас най-ефимерните пари, с които даже не можем да се разплатим в един руски магазин. Тези пари на страни с развити институции, работещ съд, отговорно правителство и централна банка, тези страни, в които бихме искали да живеем.
Това в общи линии е главното, което трябва да знаем за парите: те са мерна единица за доверие. На колкото по-малко познати всеки от нас може да се довери, толкова по-добри са парите, които използва.
Превод и редакция: Евгения Стайловска
Използвана литература:
Вимятнина Ю. Пари, или Златна антилопа. СПб., 2016.
Фергюсон Н. М. Възход на парите. М., 2010.
Friedman M. Money Mischief. Episodes in Monetary History. San Diego; New York; London, 1994.
Selgin G. Good Money: Birmingham Button Makers, the Royal Mint, and the Beginnings of Modern Coinage. University of Michigan Press, 2008.
Zelizer V. The Social Meaning of Money: Pin Money, Paychecks, Poor Relief, and Other Currencies. Princeton, 1995.
Материали: arzamas.academy, курс №74 „История на Парите“