Знакът на безкрайността или цифра 8
Всеки от нас, интуитивно или от опит, знае, че Бог комуникира с хората чрез знаци. Както при пътното движение, така и в живота, трябва да им обърнем внимание, за да избегнем проблемите и да направим правилния избор в една или друга ситуация. В този брой на ГОСТ ще се занимаем малко с цифрата 8 – щастливото число на Христо Стоичков и произхода на символа на Безкрайността. И така фактите:
Цифрата 8 представлява математически символ на осемте вятъра и посоки на света: четири основни и четири междинни (югоизток, югозапад, североизток, северозапад). Оформеният осмоъгълник – розата на ветровете („осем вятъра“) представлява образен израз на универсалността.
Числото на октавата (7 + 1 = 8). Следването на седмицата – съвършеното число, означава ново начало, възстановяване на изгубеното, възобновяване, възраждане, преминаване към нов цикъл или ниво.
Чрез удвояването на четворките (4 + 4 = 8), символизиращи земния свят, се означава съчетаването на Небето и Земята или съществуващия между тях свят, олицетворява се цялостността, пълнотата на космическото проявление. На ниво човек може да представлява символ на божествена духовност или гениалност. В графична форма, тази символика се обозначава с осмоъгълник и налагането на квадрат на ъгъла.
Разглеждана като първото кубично число (2×2×2=8), тя въплащава Земята, обема й, триизмерността й, съвършенството на шестте страни на куба.
ЦИФРА „8“ – това е цифрата на наново придобития Рай, както и на обновяването, възстановяването и щастието. На осмия ден се е появил новият, съвършен човек. След седем дни пост и покаяние на осмия настъпва духовното обновление.
В шумерско-семитската традиция осем е магическото число на Небето.
В Гърция осмицата се посвещавала на Дионисий, както и осмия месец на годината – на Хермес.
При Питагорейците тя е известна като Великия Тетрактис. Означава триизмерност и стабилност, също символ на любов и приятелство, благоразумие и размишление. Според Платон светлинният стълб на небето е заобиколен от осем сфери с различни цветове.
При будистите осмицата е пълнота, съвкупност на всички възможности. Осем символа на доброто знамение.
При китайците – означава цялото, всички възможности в проявената форма, късмета. Ба-гуа – това са осем триграма и двойки противоположности, обикновено подредени в кръг, символизиращ времето и пространството. Осемте радости на човешкото съществуване.
В Иран жреците на зороастризма принадлежат към осем рода.
В Египет осемзначността, като символно-космологична концепция играела значителна роля в космологичните представи на свещеничеството на Хермополис. Това е числото на Тот.
При Евреите – това е числото на Господ, защото храмът се освещавал в продължение на осем дни.
В християнството, тъй като числото 8 следва след символично „пълната“ съвършена цифра седем, то служи като символ на нов цикъл, обновление, възраждане (възкресение). Осмицата се счита за число на възкресението Господне, защото то се е случило на осмия ден след влизането на Христос в Ерусалим. Често Възкресението на Исус Христос се възприема като „осми ден на сътворението“ и начало на вечността. Според Климент Александрийски, Христос поставя под знака на цифрата осем този, когото възкресява. В този контекст цифрата 8 се разглежда като обединяване (сумиране) на условията, необходими за раждането на нов живот: тялото – цифрата 4, душата – цифрата 3 и божествения Дух – цифрата 1.
Поради това, в храмовата архитектура се откриват голям брой осмоъгълни елементи (както в конструкцията, така и в декорацията). Повечето баптистерии и куполи имат формата на осмоъгълник, като място за раждането на нов живот.
Осемделните прозорци (рози) на готическите катедрали и осмоъгълните основи на куполите също имат значението на знак за срещата и обединяването на земния и небесния светове, както и за представянето пред Бога.Освен това, в християнската символика са известни: осем ангела – носители на небесния трон, осем заповеди на блаженството, многобройни кръстове с осем върха (например малтийския).
Осмолъчката или Витлеемската звезда е символ на раждането на Христос. През вековете броят на лъчите се е променял, докато най-накрая достига осем. Тя се нарича още и Звездата на Богородица.
В индуизма 8х8 означава реда на небесния свят, установен на земята. Структурата на храмовете възпроизвежда мандалата, която се характеризира със същата символика – 8×8. Има осем зони на света, осем слънца, части от деня и чакри.
В исляма трона на владетеля на света се поддържа от осем ангела, съответстващи на осемте направления и осемте групи букви от арабската азбука.
За Японците осем означава „много“. Например, през 1932 г. в гр. Хирошима е построена осмоъгълна сграда, в която са поставени статуите на осем мъдреца на света (Буда, Конфуций, Сократ, Исус и др.), като символ на безбройните форми на мъдрост, „управляващи духовното усилие и търсене“.
Обърнатата хоризонтално осморка се превръща в символ на безкрайността – това е стилизираното изображение на змията Уроборос, която е захапала опашката си. Най-честата интерпретация я описва като представяне на вечността и безкрайността, и по-специално – цикличната природа на живота: редуване на сътворение и унищожение, живот и смърт, постоянно прераждане и гибел. Символът Уроборос има богата история при използването му в религията, магията, алхимията, митологията и психологията. Смята се, че този символ е дошъл в западната култура от древен Египет, където първите образи на змия, завита на пръстен, датират от периода между 1600 и 1100 г. пр. Хр. Те олицетворяват вечността и вселената, както и цикъла на смъртта и прераждането. Редица историци смятат, че именно от Египет символът „Уроборос“ е мигрирал в Древна Гърция, където е бил използван за символизиране на процеси, които нямат начало и край.
Интересът към Уроборос се съхранява в продължение на много векове – по-специално той играе важна роля в учението на гностиците, символизирайки превръщането на елементите във философския камък, необходим за трансформацията на металите в злато, а също и олицетворявайки хаоса, в митологичния смисъл на термина.
В по-ново време, швейцарският психоаналитик Карл Йънг влага нов смисъл в символа на Уроборос. Така в ортодоксалната аналитична психология архетипът на Уроборос символизира тъмнината и самоунищожаването заедно с плодовитостта и творческия потенциал. По-нататъшното изследване на този архетип намира най-вярно отражение в работата на юнгския психоаналитик Ерих Нойман, който определя Уроборос, като ранен етап в развитието на личността.
Немският химик Фридрих Август Кекуле (1829-1896) твърди, че появилият му се насън пръстен във формата на Уроборос го вдъхновява за откриването на цикличната формула на бензола.
Печатът на Международното теософско общество, основано от Елена Блаватска, е във формата на увенчан с ом Уроборос, във вътрешността на който се намират и други символи: шестовърха звезда, анкх и свастика. Образът на Уробороса се използва от масонските велики ложи, като един от главните отличителни символи. Основната идея заложена в използването на този символ, е вечността и непрекъснатостта на съществуването на организацията. Уроборосможе да се види на гербовия печат на Великия изток на Франция и на Обединената велика ложа на Русия.
Мотивът на завитата на пръстен змия често се среща в татуировките, както и при рисунки, имитиращи различни възли и обикновено свързани с келтското изкуство. Между другото, символът Уроборос се използва в архитектурата за декориране на подовете и фасадите на сградите.
Изображението на завита на пръстен змия може да се намери на съвременните Таро карти, гадателната карта с изображение на Уроборос означава безкрайност.
Математическият символ на безкрайността е бил създаден през 1655 г. от математика Джон Уолис и е наречен „lemnicus“ (на латински лента) от математика Белнули, около четиридесет години по-късно. Символът на безкрайността е патентован след изобретяването на устройство, известно като „лентата на Мебиус“ – лента от хартия, чиито краища са свързани и е извита така, че да образува две пространствени повърхности.
Авторът: Евгения Стайловска
