ЗВЕЗДА ПЕТОЛЪЧКА (ПЕНТАГРАМ)
ЗВЕЗДА ПЕТОЛЪЧКА (ПЕНТАГРАМ)
Символът винаги включва в себе си повече, отколкото неговото очевидно и веднага идващо на ум значение.
Карл Густав Юнг
От древни времена символите представят в себе си квинтесенция от човешки познания, цялостна информация, изразяване на висши идеи, разкриващи природата на нещата. Присъствайки в архитектурното оформяне на сградите, в изображенията на логотипи и наименованията на известни брандове, върху държавните гербове и емблеми на различни организации и общества – древните знакове и символи внасят в нашия живот своя скрит смисъл, своята идея за световно устройство и ред. Намирайки се дълбоко в нашето подсъзнание, влияят на нашия бит и психо-емоционално състояние.
Катедралата в Амиен, Франция
Ето значението на някои от тях:
Звезда петолъчка (пентаграм)
Въпреки разпространения стереотип – звезда петолъчка (пентаграм) не се явява символ на дявола или на сатаната. Със своето „негативно“ значение, звезда петолъчка (пентаграм) е задължена на демонолозите от времената на инквизицията. Точно в периода на лова на вещици, популярният символ започва да се отъждествява с дявола и Бафомета, и се свързва с магьосничество и силите на злото. Отзвукът от тези времена съставят ядрото на днешния стереотип за звездата петолъчка като символ на сатаната.
В астрономията – звезда петолъчка (пентаграм), това е траекторията на планета Венера.
Най-древно документално потвърждение за използване на звездата-петолъчка е намерено на мястото на древния град Ур в Месопотамия и датира от 3500 година преди н.е.
Пентаграм навсякъде се среща в оформянето на сгради, съоръжения и предмети за домашна потреба в Древният Изток, в Египет, Индия, Китай и Япония.
В Древен Вавилон са вярвали, че изобразяването на звезда петолъчка (пентаграм) върху вратите на магазини и складове ще запази стоките от разваляне и кражба.
Евангелистка църква
В Древна Гърция, звезда петолъчка (пентаграм) или пенталфа (тъй като тя може да се раздели на пет букви „алфа“), с леката ръка на Питагор и неговите последователи е символизирала хармония на свещения съюз на небесата и земята. Била е символ на богинята на здравето Хигия и е служила за знак на петте човешки чувства. За питагорейците такава звезда се е явявала символ на математичното съвършенство, тъй като скрива в себе си златно сечение ( φ ≈ 1,618 ).
През 300 – 150 гг. преди н.е. пентаграм се е явявал емблема на Иерусалим.
Печат на град Йерусалим – 300-150 г. пр. Хр.
Ранните Християни са използвали звездата-петолъчка, като напомняне за петте рани на Иисус, вписана в кръг и е символизирала началото и края на Христос.
Катедралата в Амиен, Франция
Под различни наименования (Звездата на Микрокосм, звездата на маговете, пентакъл на Волята) е широко известна и рисунката на Агрипп Неттесгеймски, представляваща фигура на човек, с разположени крайници, вписани в звездата-петолъчка.
Това изображение се разглежда като образ на цялостна личност (Човек-Микрокосм), духа и волята на когото доминира над материалността на четирите стихии и собствените страсти (крайниците). В своето желание да обгърне целият свят (четириъгълник) и, благодарение на знанието на управляваните от него закони, такъв човек се стреми да излезе извън неговите предели (горният лъч) към новото щастливо битие.
Обърнат пентаграм представлява фигура на човек, обърнат с главата надолу – символ на покорена от страст воля или пасивен човек, позволяващ на злите духове да подчинят към себе си волята му.
Пентаграм присъства върху една от страните на печата (и/или амулета) на император Константин; на другата – е изобразен Константиновият кръст.
Печати на император Константин
Центърът на Ордена на Тамплиерите (Rennes du Chartres, Франция) на разстояние от няколко мили е заобиколен от планински върхове, образуващи почти правилен петоъгълник. В запазените от Ордена паметници се откриват следи от използване на пентаграм като символ/матрица на златното сечение.
Елифас Леви е писал: „Пламенна (горяща) звезда“ като символ на всеотдайност, известна от 1735 г. Този знак получава масон, стигнал до степен Помощник на Майстор. Тя символизира личност, стигнала до Озаряването (квинтесенция на освобождаване на същността Аз) вследствие на усърден труд върху себе си, а също и свободна (изчистена) от всички предразсъдъци и суеверия мисъл. Обикновено такава звезда носи в своето средоточаване изображението на литерата «G», а от нейните ъгли се разпръсква пламък или прави лъчи. Това сияние „напомня ни за слънцето, което осветява със своите лъчи земята и ни позволява със своята благословия да стане достояние на човешкият род, давайки на всички на земята светлина и живот“. Литерата се трактува по различен начин, пращайки към понятията знание и учение – гръц. Гносис; геометрия, Бог – нем. Gott; слава — фр. la gloire;
„Пентаграм, който в гностическите училища наричат звезда-петолъчка, – това е знак на всемогъщество и духовен самоконтрол. Буквата G, която свободните каменари вписват в центъра на пламенната звезда, напомня за двете свещени думи на древна Каббала: „гнозис“ и „генерацио“. Пентаграм означава също „велик архитект“ – защото от която и страна да го погледнем, ние виждаме голяма буква А“.
Повече в списание ГОСТ
